За книгата
В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, „Великото Може би“. (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия „Кълвър Крийк“, където животът е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Йънг. Прекрасната, умна, забавна, секси, самоунищожителна, пълна с проблеми и напълно пленителна Аляска Йънг. Тя въвлича Майлс в своя свят, показва му „Великото Може би“ и открадва сърцето му.
***
За автора
Джон Грийн е роден на 24 август 1977 година в Индианаполис, Индиана. Израства в Орландо, Флорида, завършва гимназия в Бирмингам, Алабама и получава магистърска степен по английски език и религиозни учения от колежа Кенион. Работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга „Къде си, Аляска?” (Looking for Alaska, 2005). Романът се превръща в бестселър и му донася не само голяма популярност, но и първото литературно отличие – „Медалът на Принц”. Следващите му книги се радват на не по-малък успех, авторът печели и престижната награда „Едгар” през 2009 година с творбата си Paper Towns. Междувременно, заедно с брат си Ханк, Джон създава Vlogbrothers - един от най-популярните видеопроекти в света. Понастоящем писателят живее заедно със съпругата си Сара и сина си Хенри в Индианаполис, Индиана.
***
***
Моето мнение
Ще се постарая да изкажа най-искреното си мнение за книгата, без да включвам спойлери, което правя за хората, които още не са чели книгата!
Макар и до сега да съм прочела само 2 от книгите на Джон Грийн ( в момента чета още една), бих казала, че много бързо той стана един от любимите ми автори.
Въпреки, че съм човек, който предимно чете фантастика и книги със свръхестествени създания в тях, книгите на Джон Грийн ме грабнаха още при самото им започване.
След като "Вината в нашите звезди" получи такава популярност, аз си я купих и я изчетох на един дъх. Горе долу същото стана и с "Къде си Аляска?".
Макар че я купих наскоро ( при обиколката ми в любимата ми книжарница ) ми хареса точно толкова, колкото и "Вината в нашите звезди". И както и при нея се чувствах, все едно ме е ударил влак от емоции и ще имам нужда от време да осмисля всичко, което се случва в книгата и нужда от кратка почивка, преди да подхвана друга книга.
Но нека и да спомена, колко много всъщност хумористични моменти имаше в книгата.
Мога да се закълна, че поне на 2 пъти съм избухвала на глас в смях.
И тъй като не искам да разкривам нищо от случващото се в книгата, заради тези, които не са намерили възможност да я прочетат, ще се въздържа от още коментари.
И бих казала това - ако "Вината в нашите звезди" ви е харесала или търсите някоя реалистична книга с хумор и хубав сюжет, няма да сбъркате, ако я изберете!
И тъй като излезе филм по книгата "Вината в нашите звезди" - бих искала да дам кратък коментар и по него.
Макар и да го гледах едва като излезе в интернет с хубаво качество, като през времето до момента, в който го гледах, аз постоянно си повтарях наум: "Моля ви, не ме разочаровайте с филма. Не разваляйте невероятната книга."
Актьорите, които в "Дивергенти" играха брат и сестра, във този филм играеха млади влюбени, с един крак в гроба. За моя радост, филма се оказа точно едно към едно с книгата, която ме накара да я оценя още повече.