"Устните ни се докосват и усещам, че ще се пръсна. Целува ме нежно, а след това силно, сякаш ме е загубил и ме е намерил и изчезвам отново, а той няма да ме пусне никога."
Приключих с четенето на втората част от поредицата
на Техере Мафи, а именно „Разнищи ме“... известно време ще съм в книжен шок,
заради нещата, които прочетох в тази част. (Тези, които са я чели, предполагам,
че биха ме разбрали най-добре.)
Имаше толкова много неочаквани обрати и напрегнати моменти в
тази книга, че не можах да я оставя, макар и на моменти да се стрясках от това,
което виждат очите ми да се намира на страниците на книгата.
То не беше екшън, страст, любовни триъгълници, суперсили, неочаквани
разкрития за самите герои... нямам думи да го опиша просто. Мисля, че „стихия“
е думата, която търся.
От големият на брой неща, които се случваха… направо ми се искаше да няма никакви
дълги описания в книгата, а просто да разбера още нещо, поне още едно, засягащо самите герои или
нашата главна героиня Джулиет и нейните унищожителни сили.
Като стана въпрос за Джулиет – определено не очаквах да се
окаже в любовен триъгълник... е тук малко излъгах. Истината е, че ми се искаше още
от както прочетох първата част да се зароди подобна инрига в книгата. Трудно е
да отрека, че ми се искаше да се появи някаква интересна история между нея и
Уорнър. Тъй като в самата поредица Уорнър заема персонажа на врага, злодея,
лошото момче от самото начало, някак си очаквах и скришно се надявах, в някоя
от другите части да ме изненада с продължение на ставащото между него и
Джулиет.
И като започнахме да говорим за страст и любов – няма как да
не споменем и горкият Адам, който си остава все така нещастно влюбен в Джулиет.
Тук се появява и момента на невъзможната любов, тъй като главната ни героиня
започва да се притеснява да не го нарани, заради силите, които притежава.
За първи път в тази част се появява и бащата на Уорнър –
главнокомандващият на Възобновителите. Честно да си призная, по начина по който
е описан в книгата, доста ми напомня на един друг тиранин, който всеки би убил,
ако има възможността – именно Сноу от „Игрите на глада“. Някак си са си толкова
подобни, че ще речеш, че една майка ги е родила.
И въпреки всичко написано по-горе, не мисля да издавам
ключовите моменти в книгата.
Ако сте чели първата част, но се чудите дали има смисъл да
си купите втората – сега е момента да спрете да се чудите! Бягайте към
най-близката книжарница и направо си я вземете.
Определено няма да съжалите за избора си!
***