Нека започна с това, че това не е от историите, на които може да се напише лесно книжно ревю.
Лично мисля, че е по-добре да се прочете, отколкото да бъде разказана.
От кратката анотация по-горе лесно може да се разбере, каква е конценцията на книгата. Но ако не сте разбрали, е нещо такова:
*
Нашите главни герои са Теодор Финч и Вайълет Мърки.
Мислите на Теодор Финч са изцяло запълнени от различни варианти и мисли за смъртта и начините, по които може да настъпи така наречения край.
И точно тогава се запознава с Вайълет - при странни обстоятелства на върха на училищната камбанария.
Вайълет Мърки е една от най-популярните в училището и брои дните до деня на дипломирането си. Но за нея всичко се променя, когато загубва сестра си Елинор в автомобилна катастрофа.
И макар и двамата привидно да са от различни светове, ги събира един училищен проект - да обиколят забележителностите на родния им щат.
Самата история проследява техните открития, пътувания и преживявания.
Това е история за живота, за загубата, за любовта и за тъгата.
"И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин."*
Книгата е се оказа доста бърза за четене и определено самата история те поглъща. Без да се замисля бих я сложила в една категория с книгите на Джон Грийн, но само като жанр.
Самият стил на писане на Дженифър Нивън ми допадна безкрайно и ми се иска прочета и някоя от другите нейни книги.
Книгата е много лична за писателката, което може да се разбере и прочете в "Бележките на автора" след самата история (препоръчвам да не ги четете предварително).
Книгата определено е въздействаща и ако не сте я чели все още, силно ви я препоръчвам!