" - Сюжетът се заплита все повече и повече - каза Кенджи -Тъкмо си мислиш, че няма повече накъде, и изведнъж: хоп!"
Започнах нова практика – да пиша ревютата си веднага, след
като приключа някоя книга. Така мога спокойно да изкажа насъбралите се в мен
чувства от прочетеното.
Ако четете това ревю вариантите са няколко:
- Обичате книжни ревюта, което е прекрасно.
- Прочели сте предишните две части на поредицата или цялата.
За разлика от предишни ревюта, където не разказвам особено
за нещата, които се случват в книгата, за да ви е по-интересно да я прочетете –
тук ще направя точно обратното. Не мога да се въздържа и ще споделя пълното си
и искрено мнение за тази последна част от поредицата.
Ако трябва да почна от нещата, които не ми харесаха в тази
част, даже няма да знам от къде да започна – толкова са много...
За разлика от предишните части, които бяха уникално
интересни с разкритията си за героите, в тази не научаваме почти никаква нова
информация – може би освен това, че нашите герои започват да увеличават диапазона
на суперсилите си, което е хубаво.
Но – идва едно голямо но – макар и много да ми харесва стила
на писане на Техере Мафи и лично бих искала да прочета още нейни книги – според
мен тази част на поредицата нещо не и се получи.
Поне над 200 страници от книгата са пълна драма – под драма
в случая разбийте триъгълникът Джилиет – Уорнър – Адам.
Не казвам, че не ми
беше приятно да ги прочета, но стигайки до третата част, някак си очаквах много
повече. Вместо това получих драма, достойна да бъде пресъздадена лесно, като
епизод в сапунен сериал.
Нека проследим обърканият живот на Джулиет:
-запознава се в Уорнър – мисли че е убиец и чудовище;
-намира Адам – влюбва се в него;
-трябва да се откаже от Адам, за да не го нарани със силите
си;
- започва да си пада по Уорнър, но не желае да си го признае;
- разбира се, че Адам и Уорнър са братя;
- осъзнава, че не обича Адам;
-влюбва се в Уорнър;
Просто по-объркана главна героиня не съм срещала в книга.
Толкова е непоносима през по-голямата част от историята, че нямам думи да го
опиша.
Искам да спомена само, че има хора, които са ми казвали, че
заради самата главна героиня са се отказали да четат поредицата, което ми е
тъжно да го чуя, но ги разбирам вече напълно.
Излиза така, все едно на писателката не е могла да измисли
повече интересни елементи към сюжета и просто е работила с това, което има от
предишните две части.
Самата поредица завършва с хубав край – как Джулиет намира
Андерсън и го убива и слагат край на войната и може би начало на друга.
Но въпреки това – съм напълно разочарована – определено след
две наистина невероятни части ( може и да се повтарям отново) без съмнение
очаквах повече – много повече. Особено като финална част.
За да не излиза, че само казвам какво не ми харесва в тази част, бих искала да
кажа, че определено не съжалявам че започнах тази поредица. Беше интересна,
пленителна и като цяло не завърши чак толкова зле.
Така че, ако сте фенове на свръхестественият жанр, обичате
заплетени любовни истории, имате нужда от доза екшън в една книга, но и много
страст – това е вашата поредица.
Приятно четене!